ФАЗА НА УПОТРЕБА

За фазата на употреба е характерно, че след „запознанство“ с веществото, човек открива, че то му доставя удоволствие. С времето (дни, седмици или месеци) той започва все по-често да употребява. Отначало веществото е в по-малки количества, но постепенно толерансът към алкохола се увеличава и човек си казва (особено мъжете), че може „да носи“ – демонистрира задоволство и самочувствие от факта, че може да поема по-голямо количество алкохол от другите.
Що се отнася до честотата, при употреба на алкохол няколко пъти седмично и то без специален повод, става дума за злоупотреба. Ако продължи да употребява по този начин, човек навлиза в следваща фаза на болестта.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА ФАЗА

Тази фаза се счита за същинското начало на алкохолната зависимост. В тази фаза човек сам търси поводи за пиене или създава такива – посещава места, където се сервира алкохол или сам организира събития, на които е прието да се предлага алкохол.
Характерно за тази фаза е, че човек ентусиазирано подканва и другите към употреба. Във всяка компания се намира някой, който често казва „хайде, наздраве“ – това е нашият герой, който организира групата на интензивно употребяващите на масата. Самата атмосфера създава илюзия за самоувереност, защото човек се отпуска, хрумват му оригинални идеи, интересни истории, вицове… изобщо той става „душата на компанията“. Алкохолната употреба наистина е източник на добро самочувствие и човек става интересен през алкохола. Същевременно в напрегнати моменти алкохолът носи облекчение – проява на тенденцията за употреба на алкохол в стресови ситуации.

В предупредителната фаза се появява и силно притеснителния феномен на „бялото петно“. Нашият герой не си спомня цели сцени от преживяното в компанията. Обичайно някой друг му разказва какво още се е случило на купона, но той самият не може да си спомни. Това е един от основните сигнали, че нещо вече не е наред.

При жените се наблюдава и т.нар. самотно скришно пиене - явление, което се обяснява с обществената стигма, че за мъжете е някак приемливо да си пийват, докато жените не е редно да го правят. Това прави жените по-внимателни и прикрити по отношение на употребата на алкохол.

КРИТИЧНА ФАЗА

В критичната фаза се появяват епизодите на угризение на съвестта след напиване. Човек се чувства виновен за това, което е причинил на другите. Най-ечесто на хората в семейството. Смущава го очевидната за всички временна неспособност да се справя с обичайните си задължения.

В тази фаза се включва механизма „клин-клин избива“. Човек вече е принуден да поема алкохол, за да „се оправи“ и да влезе в обичайната кондиция за нормално функциониране. Задълбочават се проблемите в семейството - зачестяват скандалите и разговорите на висок тон. Тази вербална агресия нерядко прераства във физическа. Зареждат се честите отсъствия от работа, както и административните санкции и наказания за лошо изпълнение на работните задачи. Обичайните обяснения и оправдания са свързани със стресовите фактори на външната среда – неблагоприятни събития или токсични хора.

Характерно за критичната фаза е отказа от редовно и здравословно хранене. Човек все по-рядко намира време, за да се нахрани както трябва. Или пък предпочита да пие, вместо да се храни. Поради същия този „недостиг на време“ човек занемарява домашната и личната си хигиена и външния вид. Появяват се и проблемите в интимния живот. В началото намалява сексуалното желание, а с времето и сексуалната потентност. На практика човек вече е организирал целия си живот около употребата.

Започват запоите - периоди от време (дни, седмици, месеци) през които човек изобщо не излиза от употреба т.е. няма периоди на въздържание от алкохол.

Един след друг следват безуспешни опити за въздържание, през които човек се опитва да докаже на себе си и на своите близки, че може да не употребява алкохол. Обичайно тези опити са адресирани най-вече към близките, защото те първите забелязали проблема.

В критичната фаза се отключват и сериозните здравословни проблеми. Нашият герой започва да разбира, че не всичко със здравето му е наред и започва да прави опити за неговото лечение. Най-често търси консултация с личния лекар или с друг специалист. Макар и много рядко (обичайно под натиска на близките) посещава психотерапевт или терапевт по зависимости.

Това е и фазата, в която става ясно, че човек има много сериозен проблем. Това е времето на клетвите и обещанията за непиене. Прави го, само и само да бъде оставен „на мира“. Близките започват все по-често остро да реагират на незрялото и нездраво поведение на зависимия, защото разбират, че той не може да изпълни обещанията си.

Настъпват психическите проблеми - депресивни състояния, чувства като безпомощност, отчаяние, празнота, както и усещане, че „нещата не се случват, както трябва“. Всъщност тези проблеми доста отдавна са започнали, но сега става видимо за всички. Зависимият е относително спокоен само в моменти на запой, когато задоволява основната си потребност да употребява алкохол.

Когато се почувства несигурен в общуването си с близките или от социалната среда, той си казва, че трябва да спре и да покаже, че няма проблем с алкохола. И той наистина спира. Но това спиране вече не е здравословно и се проявява друг феномен, наречен сух алкохолизъм. Човек спира употребата с идеята, че това ще е временно и отново ще настъпи момент, когато ще започне да употребява. Това не е качествено осъзнаване на проблема, а само отлагане във времето с единствената цел да докаже, че се справя и да го оставят на мира. И така, докато не влезе в следващия запой.

ХРОНИЧНА ФАЗА

В хроничната фаза зависимият преживява периоди на дълготрайни запои, сутрешно пиене и много тежък махмурлук. Стига се дотам, че при липса на алкохол, той поема други алкохолносъдържащи вещества - парфюми и одеколони, медицински спирт и др. Периодите, през които той е трезвен стават все по-редки и кратки. Характерно за фазата е т.нар. през часовото пиене - задължително поемане на определена доза алкохол през няколко часа.
Ангажиментът към алкохола вече е пълен. Все по-често се регистрира т.нар. „напиване на самец“ - напиване насаме тъй като семейството и близките са добре осъзнали сериозността на проблема и се опитват да противодействат.
В тази фаза драстично е намалял толеранса към алкохола и зависимият се напива от много по-малки количества отпреди. Дължи се на сериозните чернодробни увреждания, при които черният дроб все по-трудно преработва алкохола.

Тези състояния са съпроводени и с деградация на личността и пълен разпад в междуличностните взаимоотношения. Често близките сами се отказват от зависимия и го изоставят. Започват проблемите със закона, както и загуба на работа.
Прието е този феномен да се нарича „алкохолно затъпяване“. Зависимият постепенно започва да губи своите мисловни и паметови способности. Употребата и набавянето на алкохол вече са единствената цел в живота.

В тази фаза се среща и животозастрашаващото състояние делириум. До това състояние се стига, когато човек по някаква причина спре употребата на алкохол. Поради крайното изтощение на целия организъм състоянието налага болнично лечение. Медицинските интервенции за овладяване на изключително тежките увреждания на черния дроб, централната нервна и сърдечно-съдова системи са неотложни.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ И КАК ДА СЕ СЛУЧИ

Във всяка от четирите фази на алкохолната зависимост страдащият може да получи адекватно лечение и да поеме по пътя към личностна промяна. В нито един от етапите на заболяването човек не трябва да бъде „отписван“.

Първата стъпка е човек да потърси и да получи релевантна и навременна информация. Обичайно това се прави от близките на зависимия, които се свързват с компетентни по въпроса със зависимостите лица.

След получаването на необходимата информация, зависимият трябва да осъзнае и да се съгласи, че има сериозен проблем. Осъзнаването на проблема понякога е много дълъг процес. Нерядко и близките имат нужда от задълбочено осъзнаване и приемане на факта, че алкохолната зависимост не е порок, а хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване.

Процесът на осъзнаване е една от най-важните задачи в терапевтичната работа със зависимия и с неговите близки. Едва тогава се стига до същинско приемане на болестта и изготвяне на индивидуален план за лечение.

Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels

---------------------------
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.