Близките на хазартнозависимите често питат как могат да разберат, че човекът до тях вече има проблем с хазарта. Знае се, че е много по-трудно да се помогне на един хазартнозависи, отколкото на един алкохолно или наркозависим. Основната причина за това е, че хазартната зависимост се разпознава най-трудно. Има случаи, когато съпругата на мъж в много тежка крайна фаза на хазартна зависимост разбира за заболяването му 10 години по-късно, когато цялото им имущество е заложено и дори разпродадено, за да се погасяват натрупаните огромни дълговете.
В тези случаи близките започват да си спомнят ситуациите, в които са забелязвали промяна в поведението на своя роднина или приятел. Споделят как с времето той е ставал все по-изнервен и раздразнителен, но са го отдавали на стрес в работата. Спомнят си как той се е интересувал единствено от начините, по които може да изкарва повече пари. С времето, като че ли се е променял и физическия му облик и излъчване.
Близките си припомнят и за необичайни липси на семейните финанси и имущество. В крайна сметка се стига и до момента, в който ставало ясно, че техният близък е задлъжнял на приятели и познати и дори, че е теглил не един и два бързи кредити. Иначе никога нямал пари.

Безценен източник на информация за динамиката в поведението на хазартнозависимите е и опита на хора, които са работили в игрални зали. Тези хора до такава степен познават процеса на развитие на зависимостта, че само по поведението на посетителите в салона могат категорично да посочат кой от тях и до каква степен е пристрастен към залаганията.
Обичайно това са посетителите, които прекарват най-много часове в игралната зала. Сама по себе си, всяка игрална зала е направена така, че да предразполага човек да не излизат от нея – липсват прозорци, липсват часовници, алкохолът се сервира безплатно. Това си е част от бизнеса.
Когато някой влиза в салона за забавление или за развлечение, той би останал неповече от час – най-много два. Докато хазарнозависимият човек може да преседи по 30 – 35 часа без да излиза от залата.

Опитът показва, че още в момента на първата по-сериозна печалба човек може да отключи зависимост към хазарта – независимо на какво играе. При печалба производството на допамин в централната нервна система е в пъти повече, отколкото при залагане без печалба. Ефектът може да се сравни с първата доза кокаин.
Организмът запомня еуфорията от печалбата, това щастие и този коктейл от невротрансмитери. Усещането се складира в еуфоричната памет, в която се съхраняват само хубавите моменти и преживявания. Там няма и следа от загубите, както е при хазарта, нито пък се появяват неприятните спомени и преживявания, свързани с наркотичната и алкохолната употреба.
В еуфоричната памет се намира само хубавото, лошото се омаловажава. В този смисъл повечето хазартнозовисими се радват и на малките печалби без да обръщат внимание на големите загуби, свързани тегленето на кредити и дългове към близки приятели. Играе се за печалба. Очакването на голямата печалба също възпроизвежда хормони, предизвикващи краткотрайна еуфория.

Покрай Covid пандемията доста бизнеси се преориентираха онлайн. В тази ситуация хазартната индустрия се справи подобаващо – бързо разшири своето онлайн присъствие, за да улесни максимално достъпа на своите потребители. Реално абсолютно всеки има достъп до сайтове, в които може да залага. Дори и непълнолетните, за които създаването на фалшиви профили е още една детска игра.

Дори и нашумялата напоследък доброволна регистрация в НАП с цел забрана или недопускане до участие в хазартни игри не спира пристрастения, които е решил да залага. Ако хазартнозависимият не осъзнае своето заболяване и не предприеме съответното лечение, винаги ще намери поне още един вариант да залага.

Малко са хората, които знаят, че при хазарта също има физическа зависимост. Тя не е към веществото (както е при алкохол и наркотиците), а към коктейлът от хормони, които организмът произвежда по време на игра. При хазартнозависимите също се стига до проява на симптоми на абстинентен синдром, характеризиращ се със силна нервност, напрегнатост, притесненост, агресия – дори само при мисълта за залагане.

Хазартнозависимите преживяват самата мисъл за огромните дългове към хора, банки или заложни къщи като огромен стрес. Често те престават да се хранят, на могат да спят, губят тегло, отключват тежки соматични и психически заболявания. Депресията и безизходицата нерядко ги довежда до самоубийство.

Много често при хазартната зависимост се придружава от други видове зависимост – най-често към алкохол или към наркотици. Причината е, че без употреба на психоактивни вещества човек трудно би издържал 30 и повече часа. По-честата придружаваща хазарта зависимост е зависимостта към алкохол – психоактивното вещество, което постоянно и то безплатно се предлага в игралните зали.

Независимо дали става дума за чиста зависимост към хазарт или в комбинация с алкохол или наркотици, терапевтичният подход е един и същ. Целта на терапията не е пациентът да бъде убеден да не залага/употребява, а да бъде подпомогнат да открие причините, които го водят към залагането/употребата, да опознае механизмите по които се работи зависимостта и да оцени щетите и последиците от своето зависимо поведение.

Оценката на финансовите щети, които хазартнозависимият е причинил на себе си и на близките често имат буквално ужасяващи размери за нормално функциониращите хора. Това е и най-честата причина за самоубийства при хората, които до такава степен са задлъжнели.
Често се дискутира по въпроса дали стремежа към финансова печалба карат зависимия да залага или просто чрез играта той просто сваля напрежението и стреса. Въпреки, че отключването на зависимостта е въпрос на съвкупност от много фактори, тя най-често е „параван“ за някакви други проблеми, бягство от реалността или болест.

Приема се, че както алкохолната и наркотичната зависимост, хазартната зависимост е заболяване, което цял живот може да се подържа в ремисия, но не може да се управлява контролирано. Това е един много важен момент не само при хората, които са хазартно зависими, но по принцип при зависими хора, които търсят помощ. Очаквайки да получат помощ, те си мислят, че след години биха могли контролирано дали да залагат, да пият или да употребяват наркотици.
И винаги много неприятно се поразяват от факта, че всъщност дори и малкото предизвикателство при тях може да ги върне обратно към същото заболяване в крайната фаза, в която са постъпили за лечение. Да, дори контролирано, дори и малко тази малка употреба на вещество или залагане в някакви контролирани количества, пак отваря рецепторите на мозъка, които припомнят за преживяванията, когато зависимият е употребявал или е залагал и точно поради тази причина ремисията се нарушава.
Това прави и толкова важна поддържащата терапия. С времето тя може да стане по-нарядко, по-малко, но задължително е добре да я има. Винаги, когато пациентът е предприел лечение, независимо дали е терапевтична помощ в център по зависимости, или индивидуална терапия в кабинета на психотерапевт по зависимости, той трябва да продължи, дори и след курса на лечението, за да може да поддържа един пълноценен начин на живот.

Важна за лечението на хазартната зависимост е и семейната терапия. В повечето случаи при лечението ролята на близките е почти равностойна на тази на самия зависим, защото те оказват силно влияние върху това как ще протече неговата ремисия и здравеене.

Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels

---------------------------
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.