top of page

ОСНОВНИТЕ СИМПТОМИ НА ЗАВИСИМОСТТА

Има симптоми, по които човек сам може да установи дали има зависимост или не. Когато разглеждаме заболяването зависимост, говорим за зависимост към алкохол, към наркотици, към хазарт или за т.нар. комбинирана зависимост, която има вътре няколко от трите основни зависимости. По какво може да разбере човек, че е зависим или поне да има съмнение, че има проблем? Това са разбира се симптомите на зависимостта.

ОСНОВНИТЕ СИМПТОМИ НА ЗАВИСИМОСТТА

Задължително условие, за да се говори изобщо за зависимост е човек да употребява психоактивни вещества или да играе хазарт.

Първият симптом е глада за употреба или игра т.е. да има непреодолимо желание да употребява определена субстанция или перманентно да залага с цел печалба.

Следващият симптом е загубата на контрол. Има хора, които могат да употребяват напр. алкохол – по малко от време на време или при повод. Въпреки, че все още не говорим за зависимост, когато се стигне до загуба на контрол т.е. човек употребява повече, отколкото е решил в началото или изпадне в състояние да не помни или да не знае какво е правил или как се е прибрал до вкъщи, то това вече е много сериозен симптом за наличие на заболяването зависимост. Когато говорим за хазарт, има случаи, в които човекът прекалява, губи огромни суми пари, влиза в дългове и не помни дори пътя, по който е отишъл до казиното, в което е залагал. Т.е. това са т.нар. петна в паметта (бели петна).

Следващ симптом, който може да бъде проявление на болестта зависимост е промяната в толеранса. Когато става въпрос за зависимост към алкохол или наркотични вещества, в началото толерансът към веществото е такъв, че човек достига някаква степен на удоволствие от приемането на определено количество вещество. С времето, след редовна употреба, този толеранс се променя т.е. човекът се нуждае от по-голямо количество, за да постигне същото удовлетворение. Тази промяна в толеранса е вече много сериозен сигнал за наличие на проблем, който може да се приеме за зависимост.
Същата промяна на толеранса може да се наблюдава и при хазартно зависимите. Там също може да започне прекаляване – човекът започва да играе по-често, да залага все по-големи суми, да прекарва все повече време в казиното или на телефона, от който залага – в очакване на евентуална печалба. Това също е задълбаване в зависимостта и е много сериозен сигнал за наличие на проблем.

Когато по някакви причини човек спре да употребява веществото, алкохола или пък спре да играе, тогава се наблюдава абстинентен синдром. Човекът започва да се усеща напрегнат, да се дразни от всичко, както и често да влиза в спор с най-близките в къщи. Всичко това е най-слабата проява на абстинентния синдром тъй като при наркозависимите има физически прояви като силно изразени болки в цялото тяло.

При алкохолно зависимите близките най-често наблюдават силен тремор (треперене), както и обилно изпотяване (характерни и за трите основни зависимости). Тези симптоми стават причина за проблеми в общуването. Много често другите биват обвинявани за всичко, което се случва наоколо. Това е много сериозен синдром.

Следващ много категоричен симптом е концентрирането на живота около употребата или около играта. Характеризира се с отпадане или отказ от любими занимания, интереси, общуване с близките, занемаряване и претупване на работните задачи – само и само да се стигне до момента, до който човек може да употребява или да играе „на спокойствие“.
Това концентриране върху веществото или върху играта е много сериозен сигнал, че човекът вече има нужда от помощ. Забелязва се обедняване на личността – липса на интерес към четене на книги, гледане на филми, приемане на нова информация … Всичко се прави на повърхностно ниво, докато се стигне до момента, когато единственото оживление и удоволствие се случва в предвкусването на моментите на употреба или залагане.

Последният доста важен симптом се забелязва от най-близките, които първи стигат до извода, че човекът продължава да употребява веществото или да играе, въпреки, че на интелектуално ниво вече знае, че това вреди на социалното му функциониране.
Когато човекът продължи с употребата/залагането, въпреки ясната представя за последиците, става дума за изключително сериозен симптом.
Обичайно този човек твърди, че сам може да спре с аргумента, че преди година например не е употребявал цели три месеца и винаги може да направи това отново. Реално става дума за един антракт, който той си е направил по някакви причини – най-често, за да покаже на семейството си, че няма проблем с това. Всъщност той издържа този чист период с мисълта и убеждението, че след този период той отново ще влезе в употреба. И това се отнася за всяка една зависимост. Подобен антракт не може да е причина, човек да си мисли, че здравее. Това е просто една почивка от зависимостта.

Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels

bottom of page