top of page

НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ

Прието е да се казва, че употребата на наркотици е предизвикателство за тийнейджърите. Но рискът от възникване на наркотична зависимост е същински кошмар за техните родители.

НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ

Като всяка зависимост и наркотичната е хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, с аналогични на останалите зависимости симптоми, фази на протичане и методи на лечение.
Типично за наркотичната зависимост е, че започва в периода, когато тийнейджърите обичат да експериментират с нови и непознати неща. Характерни за тази възраст са и първите опити за консумация на алкохол, но за разлика от алкохолната зависимост, наркотичната се развива много по-бързо, а последиците са много по-тежки.

Друга специфична особеност на наркотичната употреба е, че при нея най-често се смесват различни психоактивни вещества, които много агресивно въздействат върху централната нервна система.

Поведението на употребяващия тийнейджър често съвпада с някои типични за пубертета симптоми. Поради това родителите са склонни да ги неглижират с аргумента „Е, той/тя е в пубертета. Всички правят така, ще му/й мине, ще го израсте…“.

Трябва да се има предвид, че особено в началните фази, употребяващите стават доста изобретателни, много успешно се прикриват и подсъзнателно отричат проблема. Самите родители също включват подобни защитни механизми и дори да забележат някакви симптоми, несъзнателно ги игнорират – това е т.нар. механизъм на съзависимостта.

Отрицанието на проблема също е вид защитен механизъм. Това е, когато човек си обяснява очевидни неща по друг начин – така, че да изглеждат пълната истина в неговата глава. Този феномен е често срещан при родителите на употребяващия тийнейджър и затова се казва, че те последни осъзнават същността на проблема.

В тийнейджърска възраст спирането на употребата е по-вероятно да се случи, стига родителите да не се фокусират единствено и само върху симптомите без своевременно да потърсят квалифицирана помощ и лечение.
Обичайната реакция на родителите при новината за употреба е драстично да затегнат контрола върху тийнейджъра. В повечето случаи това дава някакъв резултат. Нерядко дори се стига и до прекратяване на употребата.

За съжаление обаче, механизмите на употребата се запазват и поради лесната достъпност до различни психоактивни вещества, зависимостта лесно може да се премести (да мигрира) от едно вещество към друго, напр. от наркотици към алкохол или обратно.

Дали човек (или някой от обкръжението му) е зависим или не, може да се установи чрез лесно приложим експеримент. Да се опита да се спре употребата за две седмици, като се самонаблюдава какво се случва през този период. Целта е да се провери интензитета на импулса за употреба. Има ли, колко често и колко силни са неприятните усещания (абстиненция), които възникват при така нар. отнемане на веществото. Доколко и колко често се появяват раздразнения или агресивни вербални и невербални поведения. Дали на чисто физическо ниво не възникват симптоми като усещане на глад или празнота в стомаха. Съответно, появява ли се силно и непреодолимо желание да прием на веществото. Тези механизми на употребата се наблюдават и на психологическо ниво като тенденция към омаловажаване на проблема Например „Е, какво толкова … веднъж не се брои, от едно нищо няма да ми стане, ще продължа контролирано...“ или пък „Ще взема нещо по-слабо, някакъв еквивалент на веществото, нещо по-безобидно, нещо по-обществено прието…“. Така работи механизма на употребата при възрастния човек.

При децата това тестиране за зависимост протича по-различно. При тях симптомите варират според въздействието на различното психоактивно вещество. Наркотиците се разделят на групи, в зависимост от начина по който въздействат на централната нервна система. Предлагат се стимуланти, депресанти, халюциногени, както и такива с комбинирано въздействие на халюциногени и депресанти, стимуланти и халюциногени и т.н.

Младежите най-често употребяват по-евтини субстанции като амфети, крек и райски газ. Обичайно те предпочитат психоактивни вещества с по-краткотрайно въздействие и това им дава илюзия, че при тях няма опасност от пристрастяване.
За съжаление това абсолютно не е така, даже напротив. При тях последиците настъпват много по-бързо и са много по-драстични, тъй като в общия случай по-краткотрайния ефект на приетото вещество се компенсира с увеличаване на неговото количество. Това е особено характерно при употребата на райски газ, който напоследък е особено популярен. Инцидентите с райски газ са изключително тежки тъй като масово се комбинират с вейпове, алкохол и други психоактивни вещества.

В общия случай родителите търсят най-популярните симптоми на употреба – разширени или стеснени зеници и ако не установят видима промяна, се успокояват. Това е голяма заблуда тъй като различните психоактивни вещества имат различни проявления.

Следващата стъпка е прилагането на тест за наркотици. Обичайно това се прави в случаите, когато поведението на тийнейджъра е необичайно. Не е най-приятното преживяване, но поне ще предизвика разговор за опасността от употребата на наркотици. Добре е да се има предвид, че тестовете не хващат всички видове наркотици. В този момент е добре тийнейджъра да получи родителско внимание и подкрепа чрез семейна консултация с психотерапевт по зависимости.

Много по-точен критерий за отличаване на началната употреба от фазата на задълбочаване на процеса е начинът, по който младежа функционира в обичайната си среда. Промяната в успеха в училище, натрупването на отсъствия, рязка смяна на приятелския кръг, загуба на интерес към любими занимания, спорт, хоби. Наблюдава се и доста сериозна промяна в начина им на обличане, рязко спадане на тегло, проблеми с кожата, промяна във външния вид и занемаряване на хигиената. Често срещани са и проблемите с зъбите.
Всички тези симптоми са червени лампи, които алармират за сериозна опасност.
Най-сигурният симптом за наличие на зависимост е загубата на контрол върху употребата на наркотични вещества.

Родителите често са раздвоени между своите усилия за налагане на контрол върху поведението на подрастващия и усещането за несправяне и чувство на вина. Препоръчително е да потърсят професионална подкрепа/обратна връзка, за да преминат по-безболезнено през това нелеко за цялата семейна система житейско предизвикателство.

Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels

bottom of page