top of page

ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМИ В БЪЛГАРИЯ

Наричат зависимостта „модерната болест“ тъй като засяга много голям процент от населението по света. Поради съществуващата стигма към заболяването е почти невъзможно да се проведат обективни социологически проучвания в областта на зависимостите. Добре известно е, че наличието на заболяването се пази в дълбока тайна в най-близкото обкръжение на болния. В общия случай то излиза наяве едва тогава, когато състоянието на зависимия стане непоносимо както за него самия, така и за неговите близки.

ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАВИСИМИ В БЪЛГАРИЯ

Зависимостта е хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване. Медицинската науката определя този тип заболявания като „нарушение, съществуващо дълго време, което може да бъде прогресиращо и с лоша прогноза, или свързано с относително нормално протичане на живота, въпреки нарушенията във физическото и психическото функциониране“. В този смисъл зависимостта може да се постави в ремисия за известен период от време. Но след постигнатата ремисия, заболяването може да рецидивира и да продължи да се развива.

Болестта зависимост има свои специфични фази на развитие, като след последната хронична фаза води до смърт. В този контекст е важно да се знае, че лечението не води до излекуване от зависимостта, но е единствения начин да се запази живота на пациента.

Наричат зависимостта „модерната болест“ тъй като засяга много голям процент от населението по света. Поради съществуващата стигма към заболяването е почти невъзможно да се проведат обективни социологически проучвания в областта на зависимостите. Добре известно е, че наличието на заболяването се пази в дълбока тайна в най-близкото обкръжение на болния. В общия случай то излиза наяве едва тогава, когато състоянието на зависимия стане непоносимо както за него самия, така и за неговите близки. Обичайно това се случва, когато алкохолнозависимият/ наркозависимият/хазартнозависимият е достигнал последната хронична фаза на болестта. За съжаление в тази фаза лечението е значително по-трудно и продължително.
Ако хората обръщат повече внимание на зависимостта в нейните по-ранни фази на развитие, те значително по-лесно и по-бързо ще осъзнаят, че зависимостта не е проявление на слаба воля или липса на желание да се откаже, а на първично заболяване. Ще разберат и защо зависимият непрекъснато дава неизпълними обещания и клетви, защо вярва в тях и защо непрекъснато се проваля в опитите си да спре да употребява или залага.

Всяка зависимост променя житейския мироглед на зависимия, пренарежда неговите приоритети и деформира неговото социално поведение. Затова и единственият ефективен подход за справяне със заболяването е т.нар. когнитивно-поведенческа терапия.
Що се отнася до обществените нагласи, наблюдаваната през последните години инвазия на хазартните игри и онлайн-залаганията дава повод на все повече хора да осъзнаят, че хазарта е навлязъл в почти всеки трети дом. Без преувеличение, за няколко години хазартната зависимост може да се превърне от епидемия и реална национална катастрофа. Често хазартната зависимост се развива в комбинация с наркотична или алкохолна зависимост.

Зависимостта предизвиква и друг сериозен проблем. През годините на развитието на заболяването в близкото обкръжение на зависимия (съпруг, деца, родители, братя, сестри …) се задейства т.нар. механизъм на съзависимост – феномен, който променя тяхното мислене, ценности, нагласи и поведение. На практика зависимостта променя цялата семейна система на зависимия. Поради тази причина, когато се говори за терапия на пациент със зависимост, в лечебния процес задължително се включва и терапия на проявите на съзависимост при неговите близки. Ако това не се случи, твърде лесно пациентът, минал през лечение на зависимостта, може да прекъсне постигнатата ремисия и да се върне обратно към стария си модел на поведение.

Прието е да се казва, че 50% от лечението се дължи на усилията на самия пациент, 25% се дължат на усилията на близките хора, преминаващи през лечение на съзависимост, а последните 25% се дължат на усилията на пациентите и на техните да прилагат поддържаща терапия след приключил курс на лечение.
Колкото от времето на зависимия отнеме осъзнаването на зависимостта като хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, толкова … че и повече от времето на неговите близки коства същия този процес. Това е един от основните приоритети в работата на терапевтите по зависимости.

Що се отнася до самия терапевтичен процес на един алкохолно или наркозависим, първият етап от лечението е задължителен детокс. В зависимост от фазата на заболяването, в която се намира пациентът (предупредителна, критична или хронична) е препоръчително детоксът да се проведе в лечебно заведение. В България има повече от 20 места в държавни психиатрични болници, предлагащи на здравно осигурени пациенти (в някои държавни болници и на здравно неосигурени) безплатно процедурата детокс. Детокс може да се проведе и в центровете по психично здраве. На много места, по желание на пациента и срещу допълнително заплащане, пакетът от услуги може да се разшири.

В по-голямата част от болнични заведения, провеждащи детокс работят и психолози, които поставят началото на последващата психотерапия. Дали тя ще продължи или не зависи от личната мотивация на пациента и от получената от неговите близки подкрепа за лечение.
Ако трябва да се търси аналогия между алкохолната и наркотичната зависимости и хазарта, детоксът може да се сравни с доброволното вписване на хазартнозависимия в регистъра за уязвими лица в НАП. В този смисъл, и детокса и вписването в НАП са само първата крачка от лечението на един зависим.

Често в хода на безплатните консултации по телефона близките споделят, че зависимият многократно е бил на лечение и нищо не му е помогнало. Попитани какъв тип лечение е преминал става ясно, че имат предвид детокса. Което всъщност не е лечение на основното заболяване, а прилагане на неотложна животоспасяваща процедура.
В този смисъл очакванията, че след тази процедура за пречистване на организма, зависимият ще спре употребата са неоправдани и всички са много разочаровани, когато след седмица, най-много две – пациентът се връща към употребата. Има случаи, когато периодът на неупотреба се скъсява до ден – два и дори само до няколко часа. Причината е, че зависимостта не е физическо, а психическо заболяване, което се нуждае от съвсем друг вид интервенция, целяща цялостна промяна в мисленето и начина на живот. Подобна промяна се постига чрез когнитивно-поведенческата терапия. Тя се прилага в два варианта – дългосрочни терапевтични програми и краткосрочни интензивни психотерапевтични курсове.

Когато се говори за дългосрочни програми след детокс, обичайно те неправилно се асоциират с появилите се още в края на 90-тте години на миналия век комуни, възникнали в отговор на епидемията от хероинозависими в България. Някои от тях работят и днес. Този вид центрове за трудова терапия са подходящи за зависими, започнали употреба в по-млада възраст – най-често преди 18. Този вид терапия има за цел да изгради у тях основни трудово социални навици, защото тяхното емоционално и социално развитие е спряло, когато за започнали да употребяват. На тях им липсват основни навици за поддържане на хигиена, хранене, сън, ръчен труд, грижа за другите. Когато остане време в дългосрочните програми се работи с психолози по зависимости, но фокусът не е върху психотерапията тъй като 90% от времето на резидентите е посветено на трудовата терапия.

Местата, където се отделя повече време и внимание на психотерапия т.е. има по-малко трудова и повече психологическа работа с пациенти се наричат центрове за психорехабилитация.
Изключително важно е да се знае, че всеки от представените видове лечение, който има полза на пациентът, има своето място и трябва да се насърчава и подкрепя.

Източник: Фондация „За един чист живот“
Снимка: Pexels

bottom of page