top of page

КОНСУЛТИРАНЕ НА ЗАВИСИМИ И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ

Най-често зависимите търсят услугата безплатно телефонно консултиране със заявка да получат информация, която би ги убедила и успокоила, че все още не са развили зависимост. Макар и рядко, услугата се ползва и от зависими, които реално осъзнават своя проблем.

КОНСУЛТИРАНЕ НА ЗАВИСИМИ И ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ

КОНСУЛТИРАНЕ НА ЗАВИСИМИ

Най-често зависимите търсят услугата безплатно телефонно консултиране със заявка да получат информация, която би ги убедила и успокоила, че все още не са развили зависимост. Макар и рядко, услугата се ползва и от зависими, които реално осъзнават своя проблем.

Повече от 90% от зависимите от алкохол и наркотици, които търсят безплатно консултиране по телефона се обаждат в състояние на употреба. В общия случай психоактивното вещество им дава куража, необходим да наберат телефона. Нерядко след първата консултация следва втора – на „трезва глава“. Втората консултацията продължава от там, откъдето е спряла тъй като на зависимия е необходимо време да осъзнае получената информация и да е готов да я приеме. Най-често това е информацията, свързана със зависимостта като заболяване. Това е причината консултирането да премине на етапи.

За живеещите в София се предлага и безплатна консултация в психотерапевтичния кабинет на фондацията. В редица случаи тя е за предпочитане.

Консултирането е анонимна за потребителя услуга (без имена, възраст, професия и др.) По този начин се осигурява защитено пространство за споделяне на личната история или историята на семейството.

Първата стъпка е зависимият (неговият близък) да сподели с дежурния психотерапевт какъв е вида на зависимостта и каква е нейната давност. В случаите, когато консултираният среща притеснения или затруднения със споделянето, терапевтът задава насочващи въпроси.
Условията на консултирането предразполагат към честна и открита комуникация. Обичайно в началото на разговора у зависимия се включва т.нар. механизъм за защита на употребата.

Хората, които злоупотребяват с алкохол най-често изпитват съпротиви и притеснения от перспективата лечението да ги откаже завинаги от употребата. Човек, който дълги години е употребявал алкохол трудно може да си представи живот без употреба, защото до този момент алкохолът е бил абсолютно всичко за него.
При хората, които употребяват наркотици е различно тъй като под натиска на обществото те знаят, че разпространението и употребата са противозаконни и са осъзнали, че трябва да се откажат. Най-често те се страхуват от предстоящия абстинентен синдром.
При хазартнозависимите съпротивите са най-големи. Обичайно те се оправдават с необходимостта да работят, за да възстановят щетите и дълговете.

Когато зависимият честно отговаря на поставените от експерта въпроси, една консултация е напълно достатъчна за съставяне на индивидуален терапевтичен план. Планът се базира върху оценка на етапа, до който се е развило заболяването.

В 99% от случаите, при правилно зададени насочващи въпроси става ясно, че се касае за пациент в последната хронична фаза на заболяването. В подобни случаи се налага пациентът първо да премине през т.нар. детокс в лечебно заведение (най-често при пациенти с алкохолна зависимост).
Алтернатива на детокса в лечебно заведение е консултация с лекар-психиатър, който предписва подходящи лекарства за домашно лечение. Това е т.нар. детокс в домашни условия. Този вариант е много по-труден и рискован тъй като при него от първостепенно значение е активното участие на близките на зависимия (в случай, че той все още може да разчита на тях). Този вариант е неприложим при пациенти в хроничната фаза на алкохолната зависимост.

Според индивидуалното състояние на зависимия, след детокса му се предлага възможност сам да избере вида извънболнично лечение. В България се предлагат два варианта на извънболнично лечение на алкохолната зависимост: психосоциална рехабилитация в център за дългосрочно настаняване (от 6 до 12 месеца) или лечение в център за интензивна психотерапия (от 6 до 8 седмици).
При много тежки случаи, когато всяко спиране на употребата на алкохол крие риск от сериозни усложнения на жизнено важни органи и системи е наложително лечението да се проведе в специализирани в съответната медицинска област клиники и лечебни заведения. В тези случаи обсъждането на индивидуален психотерапевтичен план става едва след овладяване на медицинските проблеми.

Когато зависимият не се чувства достатъчно уверен, за да предприеме лечение в център за интензивна психотерапия, може да се проведат повече от една безплатните консултации по телефона. Целта е пациентът да осъзнае, че терапията всъщност не е само начин за отказване от употреба, а процес на преформатиране на цялото мислене и промяна в начина на живот.

Безплатните консултации са първата стъпка от индивидуалния терапевтичен план на пациента. В случаите на нужда от допълнително мотивиране на зависимия се препоръчва той да поработи с терапевт по зависимости. Когато зависимият е осъзнал, че няма повече време за губене се преминава към следващите стъпки от плана – интензивният терапевтичен курс в рамките на 6 или максимум 8 седмици.

Когато става дума за човек с много житейски и професионални ангажименти, престоят в клиниката се съобразява с това време и колкото е възможно по-бързо се пристъпва към лечението. Това му помага да запази семейството и работата си.

При постъпването се започва с оценка на мотивацията и изготвяне на индивидуалния план за лечение. Индивидуалният подход е в основата на лечението по световнопризнатия модел „Минесота“ – единствения научен подход за лечение на зависимостта като заболяване, насочено както към зависимия, така и на цялото негово обкръжение.
Тогава, когато пациентите постъпват за лечение с външна мотивация, (подсигната от техни близки хора), основните функции на терапевтите е „да събудят“ неговата лична вътрешна мотивация за промяна – в своя и единствено в своя полза.

Терапията се фокусира върху осъзнаване на положителните качества на зависимия като личност и активиране на неговите вътрешни ресурси за промяна и изграждане на нов, различен, и достоен начин на живот.
В процеса на лечение, пациентите често споделят за притесненията, самосъжалението и страховете, с които са пристигнали в Центъра. В общия случай тази неувереност изчезва още в първите часове от престоя. Тогава, когато усещат положителното отношение на терапевтите и разбират, че не става въпрос за насилствено лечение, а за пълноценно общуване и споделяне на мисли и чувства – с уважение и разбиране на заболяването, без унижение и натякване за деструкцията и причинените щети. И най-важното, когато пациентите се идентифицират с останалите зависими в Центъра.


КОНСУЛТИРАНЕ НА ЗА БЛИЗКИТЕ НА ЗАВИСИМИТЕ

Статистиката показва, че през последните две години от услугата за безплатното консултиране по-често се възползват близките на зависими от алкохол, наркотици и хазарт – повече от 50% от обажданията на безплатния телефон са на близки на зависими към алкохол, наркотици и хазарт.

Първо на близките се гарантира анонимност и конфиденциалност. След това им се дава възможност да споделят проблема. Чрез насочващи въпроси се изяснява доколко техният близък е мотивиран да се справи със своя проблем и дали се нуждае от допълнителна мотивация.
Често се установява, че зависимият няма никакво желание за лечение. След тежка злоупотреба обаче зависимият изпитва силен дискомфорт, чувство за вина и разкаяние за всичко, което е причинил на семейството си. В този момент той декларира, че не може повече да живее така и демонстрира склонност да се остави да бъде мотивиран за лечение. Това е точният момент близките да се намесят адекватно в процеса на мотивацията. Той е безценен тъй като става дума за моментна мотивация, която бързо преминава в самоувереност, че зависимият ще се справи сам. Обичайно много скоро след това зависимият получава нов импулс за употреба или импулс за залагане.

Добре е да се знае, че зависимите са силно манипулативни личности.
В много случаи, за да си спести обвиненията и упреците от страна на близките, зависимият се самообвинява и признава колко му е тежко и колко е болен.
Някои дори настояват да бъдат оставени на мира, именно защото са много болни. Други използват ситуацията, за да започнат да обвиняват близките си в неразбиране и в лошо отношение. Трети обясняват всичко с поредица от неблагоприятни житейски събития предизвикателства.
Тази тенденция трябва добре да се осъзнае от близките, за да не се подават на подобни манипулации. В противен случай те стават жертва на т.нар. механизми на съзависимостта – състояния, при които близките не само не помагат на зависимия, но в общия случай, само влошават неговото състояние.
Тук е особено важна терапевтичната работа с близките за справяне със съзависимостта. Тя има за цел да подпомогне промяната в тяхното разбиране и отношение към заболяването. В противен случай близките не променят социалната среда, в която ще се завърне зависимия след лечението и така саботират неговото по-нататъшно здравеене.

Терапевтична работа с близките се препоръчва и в случаите, когато споделят, че зависимият не осъзнава своя проблем. Терапевтът по зависимости ще им помогне да „хванат“ моментната мотивация след поредната злоупотреба и да направят ефективни стъпки за мотивиране на пациента за лечение.

Съветът към близките е да се стремят да демонстрират „твърда любов“ към зависимия. Твърда е любовта, когато близките категорично отказват повече да подкрепят зависимостта на своя брат, сестра, съпруг, син, дъщеря, съпруга, приятел и т.н. Вместо това те се насърчават да обяснят, че няма как да продължават да наблюдават самоунищожението на своя близък, че ясно виждат неговата нужда от помощ и че са готови да го подкрепят в процеса на лечение.
Твърдата любов е разговор, базиран на факти – без никакви емоционални изблици, оценки и обвинения.

Добре е близките да знаят и за случаите, при които напълно готов и убеден в лечението зависим се отказва от него поради компромисно поведение от страна на близките. В тези случаи те все още се надяват и вярват, че една промяна в местоживеенето, в местоработата или в дневния режим на зависимия ще доведат до спиране на употребата. За съжаление само въпрос на време е заболяването да се завърне с нова сила. Това е така, защото не става дума за осъзнат личен избор на зависимия. Той не е убеден, че иска да се откаже от употребата и интерпретира външната помощ като вмешателство, като принуда, а често дори и като насилие.
В други случаи близките се поддават на клетвите, обещанията и молбите на зависимия за още един последен шанс с аргумента, че го обичат и вярват в него – така близките отстъпват и правят поредния компромис.

Всъщност практиката показва, че пациентът наистина има желание да спре употребата/залагането. Често успява да „стиска зъби“ и да „кара на мускули“ няколко дни, дори седмици. Но след това сривайки се започва да наваксва „пропуснатото време“ и нещата стават още по-тежки. За съжаление, всеки следващ път, шансовете за усилване на мотивацията за лечение намаляват и изискват все повече време и усилия.

Макар и много рядко, в практиката се срещат напълно безнадеждни случаи, когато пациентът, независимо от цялата деструкция, от всичко лошо, което му се е случило, няма абсолютно никаква мотивация. Обичайно това са алкохолици в крайна хронична фаза на заболяването. Такива пациенти вече са напълно деградирали, развили са тежка чернодробна цироза и са напълно демотивирани за каквото и за било. Въпреки всичко, това не е причина близките да се откажат и да спрат да полагат усилия да усилят мотивацията на зависимия.

Източник: Фондация "За един чист живот"
Илюстрация: Фондация "За един чист живот"

bottom of page