top of page

КОМБИНИРАНА ЗАВИСИМОСТ

Комбинираната зависимост е съчетание от две или три от основните видове зависимости - алкохолна, наркотична и хазартна.

КОМБИНИРАНА ЗАВИСИМОСТ

Често може да се чуе пациент да сподели, че има проблем с алкохола. В процеса на терапията обаче се установява, че освен проблема с алкохола, той има и проблем с употребата на наркотични вещества. А много често към този коктейл от психоактивните вещества се добавя и хазарт.

Съвременните проучвания в областта на зависимостите отчитат, че все по-рядко се срещат зависимости в тяхната чиста форма и все по-често - пациенти с комбинация от две или три основни зависимости.
Едно от обясненията е, че бумът на новите технологии прави онлайн залаганията все по-достъпни и хазартът много лесно се наслагва към чистите форми на зависимост. Обяснението е, че силните емоции по време на залагане предизвикват бурно освобождаване на допамин и адреналин - дори, когато се играе през телефон.
Друго обяснение е, че хазартната зависимост най-често се съчетава с алкохолна тъй като в игралните зали се предлага безплатен алкохол. Може да се допусне какво се случва с един хазартнозависим, които нееднократно прекарва по 12, 15, 20 … дори и 30 часа без да излиза от залата.

При комбинираната зависимост нито една от основните видове зависимостите не може да се приеме като водеща. Като всяка друга и комбинираната зависимост е хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което може да се прояви по различен начин през различни етапи от човешкия живот.

Механизмите и фазите на развитие на комбинираната зависимост са едни и същи с тези на трите вида зависимости. Така, че веднъж проявена, всяка зависимост може да мигрира от един вид към друг. Например има пациенти, които споделят, че преди време са били наркомани. Обаче с помощта на волята са спрели употребата, но сега … пият. Те виждат проблем само в алкохола.
Много често се срещат пациенти, отказващи да приемат факта, че всъщност трябва да се откажат от всичко, което им носи така нар. „патологично удовлетворение“. Има случаи, когато пациент с наркотична зависимост признава, че залага, но „не чак толкова, а само когато употребява“. Той наистина е убеден, че когато престане да употребява, ще престане и да залага. Този феномен се нарича защита на зависимостта.

В процеса на терапията зависимият разбира, че веднъж развил заболяването до определена фаза, той може да го доразвие с употребата на други вещества или поведение - да добави хазарт към наркотичната или алкохолната зависимост или обратно. Той постепенно осъзнава, че зависимостта не се отнася само до конкретното вещество или поведение, а обхваща всички видове предизвикателства, които могат да отключват и доразвият зависимостта.

Що се отнася до самото лечение на комбинираните зависимости, терапевтичният подход и план за лечение по нищо не се отличават от тези при останалите три основни типа зависимости. Продължителността на лечението не зависи от вида, а от фазата, в която се намира заболяването, от степента на осъзнаване на нуждата от лечение и от мотивацията за промяна.
Особено важно при лечението на комбинирана зависимост е изграждането на доверие между зависимия и терапевта. Когато пациентът признава само за едната си зависимост, той всъщност се самозаблуждава, че се лекува. В него остава нещо, което не желае да бъде лекувано. Това нещо се е скрило някъде и само чака удобен момент да излезе отново, за да разруши постигнатото. Например пациент, които е постигнал ремисия в алкохолната зависимост, но е скрил проблема с хазарта - след време попада в игрална зала, проиграва поредната сума и … се напива от мъка.

Както е при чистите зависимости, обичайният психотерапевтичен курс по модел „Минесота“ е 6 седмици, включително първата седмица на адаптация към програмата. Когато се касае за пациент в хронична фаза на заболяването, се препоръчва удължаване на терапевтичния процес до 8 седмици.

Както и при останалите зависимости, последната седмица е посветена на изготвяне на плана за бъдещо здравеене - след напускането на центъра и за предстоящата промяна в личния живот. В случаите, в които пациентът пропусне последната седмица от терапията, рискът от рецидив и завръщане към активна употреба е почти 100%. За ефективността на терапията, както и при чистите зависимости се препоръчва поддържаща групова терапия извън центъра в продължение на няколко години.

Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels

bottom of page