Въпреки че с напредването във възстановяването, желанието за употреба се появява все по-рядко и изглежда дори напълно забравено, ефектите от глада за алкохол са винаги едни и същи. Ако се поддаде на желанието, възстановяващият се може да попадне в капана на илюзорното мислене или дори … да пие. Може да започне да си задава въпроси от сорта на дали наистина страда от болестта на пристрастяването, дали не познава себе си и зависимостта си толкова добре, че е напълно способен сам да се справя с всяко изкушение.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГЛАДЪТ ЗА АЛКОХОЛ

Когато жадува за алкохол, възстановяващият се е състояние на очакване. Иска да пие или да използва други психоактивни вещества. Причината може да е абстиненция или отговор на определен тригер (отключващ употребата стимул, сигнал, спусък), като например заобиколен е от хора, които пият, или пък някакъв приятен спомен, вързан с пиене внезапно нахлува в главата му.

Когато възстановяващият се жадува, ефектите върху тялото му могат да бъдат променливи или дори противоречиви. Някои изпитват еуфория или възбуда, учестяване на пулса, повишаване на кръвното налягане. При други се случва точно обратното. В този смисъл желанието за алкохол е силно субективно и пристрастеният трябва да познава обстоятелствата, които предизвикват НЕГОВОТО желание за пиене.

Важно е да се знае, че възстановяващият НЯМА вина за появата на „глада за употреба“, защото това е естествен симптом на заболяването зависимост.

МОЗЪКЪТ Е ВИНОВЕН ЗА „ГЛАДА ЗА АЛКОХОЛ“

Както вече стана ясно, гладът за алкохол е резултат или от внезапно отнемане на веществото, или от наличието на спусък (тригер). За пристрастените с продължително възстановяване, тригерите са най-честата причина за желание за употреба. А всяко желание се ражда в мозъка.

При спиране на приема на алкохол, потискането на определени невротрансмитери кара мозъка да изисква повече алкохол, за да може „да възстанови“ „нормалното си състояние“ на функциониране (обичайно с активното участие на алкохола). По-просто казано, мозъкът на употребяващия се регулира от алкохола. Без него мозъкът регистрира недостиг и започва да „се моли“ за алкохол.
Алкохолът и другите психоактивни вещества наводняват мозъка с „възнаграждаващи“ вещества като допамин. Дълго след последното питие паметта продължава да асоциира пиенето с подобно изобилие от допамин. При излагане на сигнал или стимул, който задейства тези латентни спомени, мозъкът „моли“ за още от „възнаграждаващите“ химикали. И така се ражда желанието за употреба.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ЖЕЛАНИЕТО ЗА АЛКОХОЛ

Ако става дума за пристрастен, който все още пие или все още не се е възстановил, желанието за употреба е физиологичен и неврологичен отговор на отнемането на алкохола от тялото (абстиненция). Най-доброто поведение в тази ситуация е консултацията с психиатър или терапевт по зависимости.

За случаите на поява на „глад за алкохол“ в резултат на наличие на сигнали или тригери, възстановяващият се трябва да направи план за действие, защото той не може да очаква от себе си напълно да е прекъснал връзката на своя мозък с алкохола. Пристрастяването означава, че мозъкът разполага с цял набор от асоциации, свързани с алкохола, които никой не може да отмени с вълшебна пръчка.

Същевременно алкохолът е съществена част от всяка национална култура - празнични обичаи и традиции. Раздялата с любим човек, траурът, самотата, скуката и още много житейски обстоятелства също се асоциират с алкохол. Което означава, че тригерите са много и са навсякъде.

ПЛАН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО ЗА АЛКОХОЛ

Като част от екшън плана за предотвратяване на рецидив, възстановяващият се трябва да започне с идентифициране на тригерите, които го карат да жадува за алкохол. Например може да направи списък в три колони:
Колона 1. Списък на сетивните „подсказки“ за употреба (напр. реклама на бира, рафта с алкохолни напитки в магазина и др.)
Колона 2. Списък на дейностите, в които възстановяващият се участва (напр. ходене на мач, среща с приятел)
Колона 3. Списък от стратегии, които възстановяващият се може да използва, за да се успокои (медитация, упражнения, любима мантра или молитва)

След като идентифицира своите тригери за употреба, възстановяващият ще е способен да ги предвижда и ще е готов да им противодейства.

За напълно непредсказуемите сигнали, в приложение влиза списъка с успокояващи стратегии. Чрез тях възстановяващият се ще пренасочи своята енергия далеч от временния дискомфорт на желанието. Обичайно желанията са кратки, освен ако човек не действа според тях. Ако възстановяващият се признае какво чувства точно в този момент и позволи на импулса безобидно да се появи и да изчезне, няма от какво да се страхува.

Ако и това не помогне на възстановяващия да се справи, на помощ идва неговата мрежа за подкрепа - обаждане на човек от доверения кръг, на психотерапевта по зависимости, както и посещение на сбирка на Анонимните алкохолици.

По материали на: Hazelden Betty Ford Foundation
Илюстрация: Pexels
------------------------
Ако вие или човек, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата решителна крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.