Първата година след спиране на употребата е най-рисковия и динамичния период от възстановяването. Това е критичния период за постигане на дългосрочна ремисия и здравеене. През този период възстановяващият се зависим преминава през различни физически, психически и социални състояния и промени, които очертават четири фази на възстановяване. Възстановяването продължава и след този едногодишен период, но по съвсем различен начин.

Лечението на зависимостта е свързано не само с това да се спре употребата, но и с цялостна личностна промяна, което е и същинската цел на терапията. Затова е важно да се знаят спецификите на четирите фаза на здравеене и как зависимият и неговите близки могат успешно да преминават през тях.

ПЪРВАТА ФАЗА – ПЕРИОДЪТ НА АБСТИНЕНЦИЯ

Това е периодът на най-тежка абстиненция, която продължава до две седмици след отнемането на психоактивното вещество/хазартното поведение. Обичайно при зависимостите към вещества, пациентът преживява абстиненцията в отделение за детокс или в клиника под лекарско наблюдение.

Постъпването на зависимия в клиниката обичайно се предхожда от бурни сцени и размяна на обиди, упреци, критики – не рядко дори от прояви на агресия. И когато зависимият най-сетне постъпи за лечение, близките си отдъхват, изпитват чувство на облекчение и се упокояват.

И точно, както се случва при зависимите след злоупотреба или след запой, много скоро в близките се надига вълна от чувство за вина. Самообвиняват се защо са казали това, а не онова или защо са направили това, а не онова … Притесняват се как зависимият ще се справи без тяхната грижа и безрезервна любов.

И тъй като зависимите са изключително манипулативни личности, те веднага се възползват от проявената от близките слабост, влизат в ролята на жертва и започват да се жалват от това колко им е тежко. Нещо, което е далеч от реалността, защото и през най-тежките моменти от абстинентния период, зависимият е под лекарско наблюдение и бива подпомогнат с медикаменти. Така, че със сигурност той не преживява цялата тежест на абстиненцията.

Ако в тази фаза близките се поддадат на жалбите на зависимия, всички положени до този момент усилия се провалят. В тези случаи зависимият още повече втвърдява своето нежелание да се лекува. „Ето, аз нали ви казах … Заради вас го направих ... Аз бях прав, видяхте ли – това не е начина... Аз сам ще се справя... Оставете ме на мира…“ Всичко това обезверява и обезкуражава близките и някои от тях дори склоняват да си го приберат у дома – без да си дават сметка, че всяка следваща стъпка ще бъде още по-трудна. Практиката показва, че обичайно склоняват онези близки, които предварително не са работили с терапевт по зависимости и не са подготвени кога и какво трабва да очакват от зависимия.

Затова се препоръчва на самите близки да проведат няколко предварителни сесии с психотерапевт в кабинета, където заедно ще изградят стратегия как ефективно да мотивират зависимия за лечение. В тези сесии близките също така се „имунизират“ и срещу манипулациите на зависимия. Важно е да се знае, че близките не трябва да прекъсват връзка с терапевта, за да предотвратят рисковете от прекъсване на лечението и през следващите фази на възстановяването.

Нагласата на близките, че единствено зависимият има проблем и само от него зависи решението е непродуктивна. Справянето със зависимостта е проблем за цялото семейство, защото от нея страдат всички – всеки по своя си начин. В този смисъл и трезвеенето трябва да засяга цялата семейна система и всеки от нейните членове трябва да измине своя терапевтичен път.

ВТОРАТА ФАЗА – МЕДЕН МЕСЕЦ

Ако през първата фаза зависимият е бил на дъното – емоционално, физически, като себеусещане, като енергия, като настроение, като мотивация … през втората фаза бурята е преминала, слънцето е изгряло и всичко вече е в светли краски – сега вече всички са изпълнени с оптимизъм, енергия и желание за нов живот. Затова и тази втора фаза на трезвеене се нарича „меден месец“. Тя е еманация на всичко желано и мечтано до този момент – както от близките, така и от самия зависим.

Фазата на „медения месец“ продължава около 30 дни. Близките виждат коренна промяна в зависимия. Той също усеща себе си коренно променен. Колкото и хубаво да изглежда това, в тази фаза се крие огромен риск всички да си повярват и да решат, че страшното вече е минало, че повече никога няма да дойде нова буря и че нещата ще си вървят по мед и масло. Това е голяма илюзия за близките, защото те не отчитат, че в клиниката зависимият е в защитена среда и в постоянна връзка с терапевтите.

Изключително важно е през тази фаза близките да не прекъсват терапевтичните сесии, които са неразделна част от терапията по програмата. Въпреки, че зависимият изглежда и се чувства много добре, импулсите за употреба го връхлитат изневиделица и той решава, че не е лоша идея да се възнагради като удари само една линия, само едно питие или просто да си прабва късмета. Всъщност импулсът за употреба съвсем не е изчезнал, напротив, той се появява по различни поводи и зависимият започва отново да манипулира своите близки. Уверява ги, че вече е готов да се върне в реалността и да се справи сам. Практиката доказва, че съзнателно или не, зависимият просто иска да си осигури достът до веществото или до казиното.

От друга страна близките, които години наред са жадували зависимият да се справи са толкова щастливи, че често са готови някак да възнаградят своя вазстоновяващ се зависим като изпълнят всяко негово желание. Без да си дават сметка, че всъщност влизат в капана на зависимостта.

ТРЕТАТА ФАЗА – СТЕНАТА

Третата фаза е най-голямото предизвикателство в трезвеенето. Тя трае около три месеца. Наречена е фаза на стената, защото след „медения месец“, изпълнен с оптимизъм и надежда, следва челен сблъсък с реалността – с цялата й сивота, еднообразие и монотонност.

Доказано е, че употребата на вещества и хазартното поведение въздействат върху мозъчна структура, известна като система за възнаграждения. В обичайни състояния мозъкът произвежда хормони на щастието, които карат човек да изпитва удоволствие, удовлетвореност и мотивация за живот. Когато в нормалното функциониране на мозъка се намесят субстанции или по-специфично поведение, както е при хазарта, мозъкът започва да реагира приоритетно на тези изкуствени стимули и постепенно престава да реагира на естествените. Около месец и половина след отнемането на тези изкуствени за мозъка стимули (човек е престанал да употребява/залага), но рецепторите за тях не са възстановени.

През 3-те месеца от фазата на стената човек трябва да премине през една своеобразна пустош – бедна на удоволствия и усещанния за удовлетворение. Възстановяващият се просто трябва да продължи да върви през нея.

За щастие в този период отношенията с близките са възстановени и е изградена нова подкрепяща мрежа от други хора, също преминали през терапевтичната програма. Въпреки, че реално възстановяващият не е сам, нито изолиран, преживяването му за самота е много силно. Новите му умения да се свързва с другите и да преживява реалността са подложени на огромно изпитание.

Метафорично казано, фазата на стената е труден за изкачване планински връх. Това е неблагодарно изкачване, свързано единствено с умора и с негативни преживявания. И тук се крие същинското предизвикателсто и риска човек да се предаде и да реши, че всичко това не си заслужава и … отново да се върне към стария си начин на живот.

При близките на възстановяващия се случва абсолютно същото. Чувството за
вина се завръща – особено при близките, които не участват в терапия и не са изградили своята лична система за подкрепа. Те нямат надеждна мрежа от съзависими и защитено пространство за споделяне – нямат откъде да получат обратна връзка и знание как да преминат през този мъчителен за всички период.

Същевременно във възстоновяващите се отново се активират патологичните механизми на отрицанието и илюзиите, включително и типичната за тях нагласа да манипулират другите. Така постепенно близките започват да се поддават на манипулаците на зависимия и нещата отново се повтарят. И това е най-прекия път към рецидив.

За да могат нещата да се случат, и зависимите и близките се нуждаят от подкрепа. Има различни варианти на подкрепа. Индивидуалната или груповата терапия, подържащата терапия са само част от възможностите. Ефективна алтернатива за зависимите са групите за взаимопомощ – Анонимни алкохолици, Анонимни наркозависими, Анонимни комарджии. В подкрепа на близките на зависимите се предлагат групите на Ал-анон.

Независимо под каква формата, подкрепата трябва да е специализирана и да се случва в среда от хора, които знаят за какво става въпрос. Хора, които са минавали през това подобно изпитание – професионалисти или лично преминали по същия път.

ЧЕТВЪРТАТА ФАЗА - ПРИСПОСОБЯВАНЕ

В тази фаза човек трябва да се върне към ритъма на ежедневно функциониране и да продължи своя път напред. Вече излязъл от един периодите на повишено внимание към здравето, той трябва ежедневно да се самонаблюдава и да регистрира своите чувства. И в никакъв случай не бива да забравя, че научените по време на лечението инструменти за справяне и ограничения трябва да се спазват до края на живота.

Точно, както диабетно болен, преминал през острата фаза на болестта и постигнал ремисия, не може да си позволи да яде сладко по предишния начин, така и зависимият не може да си позволи завръщане към старите си навици на хранене, движение, работа, общуване и почивка.

Що се отнася до близките на зависимия, много често се оказва, че бащата, майката или дори цялото семейство не могат да приемат, че той има доживотен проблем. По този начин те стават сериозен отключващ фактор (тригер) за връщане към употреба/игра. В този смисъл, докато цялата семейна система не се ориентира към нов начин на живот и почивка, зависимият няма шанс да задържи постигнатия с толкова усилия резултат.

Алтернативата е зависимият да напусне семейната среда и да пробва своя късмет съвсем самостоятелно. Той има да учи как да почива активно – без постоянно включен телевизор, без ракия или бира на масата и без очакване все нещо отвън да промени настроението му.

Източник: Фондация „За един чист живот“
Илюстрация: Pexels

-----------------
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.