КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО В ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ ВЛЕЗЕ ПРИСТРАСТЕН КЪМ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ХАЗАРТ
Пристрастеният човек не е просто страдалец, решил да се самоубива с наркотици или алкохол, нито пък да проваля живота си чрез залагане. Дълбоко в него е скрита болка, която търси своята упойка. Поне в началото, зависимият е успявал да намира утехата за тази болка в употребата или в играта.
Професията на психотерапевта е естествено продължение на ролята на духовния водач в общността. Според вярата си, при него хората са намирали разбиране и подкрепа в трудни житейски моменти. Съвременният човек посещава психотерапевтичния кабинет, когато преживява загуба, бори се с някакви вътрешни конфликти, страхове или депресия т.е. когато душата му страда.
В този смисъл зависимият е един страдащ човек. Той не е просто един страдалец, решил да се самоубива с наркотици или с алкохол, нито пък да проваля живота си чрез залагане. Дълбоко в него е скрита болка, която търси своята упойка. Поне в началото, зависимият е успявал да намира утехата за тази болка в употребата или в играта.
Независимо дали е зависим или не, в психологическия кабинет човек открива мястото, където може да разкрие своята болка и да признае своето безсилие да се справи с нея. В психотерапевтичния кабинет клиентът преди всичко се нуждае да получи разбирането на терапевта – искрено и дълбоко разбиране на проблема, разбиране на болката. След това двамата заедно започват да търсят начин да се справят с това, което се случва т.е. как оттук нататък нещата да се случват по-добре.
Когато обаче в терапевтичния кабинет дойде зависим, между терапевта и клиента се издига една невидима стена, която затруднява процеса. Това са защитите на болестта зависимост.
ЗАЩИТИТЕ НА ЗАВИСИМОСТТА
Няма значение дали става дума зависимост към алкохол, наркотици, хазарт или към комбинация от тях, при зависимия терапевтът се натъква на своеобразен парадокс. От една страна клиентът е дошъл да търси помощ, а от друга – болестта настоява, че той няма нужда от помощ. Зависимият упорито твърди, че на него му няма нищо, но е дошъл в кабинета по настояване на своите близки. В него се отключват така нар. механизми на илюзиите, които защитават употребата или играта и той се чувства силно объркан.
Друг защитен механизъм на болестта зависимост е отрицанието. Това са случаите, когато зависимият търси помощ без да осъзнава целостта на своя проблем. Той признава, че употребява, но упорства, че употребата или залагането всъщност не са неговия проблем. Дошъл е да се справи със сполетялата го напоследък депресия или с някакво дълбоко неразбирателство с конкретен човек или дори с определено свое личностно качество, което му пречи да бъде пълноценен и щастлив човек. По този начин той търси вина в някакви външни обстоятелства или хора.
Зависимият търси някакъв невероятен компромис - да се научи как да се справя проблемите със здравето и с отношенията с близките, но същевременно да продължи да употребява или да залага. Което от един етап на болестта нататък не е възможно.
В тези случаи ролята на терапевта е да покаже, че всъщност всички проблеми са следствия от един единствен основен проблем – проблемът със зависимостта като първично заболяване.
КОГАТО ТЪРСИ ПОМОЩ, ЗАВИСИМИЯТ НЕ БИВА ДА Е САМ
Обичайно терапевтът работи еднолично със своите клиенти. Но когато става въпрос за зависимост, той трябва да има връзка с близките. Това е така, защото зависимият рядко идва в кабинета по собствено желание. В повечето случаи той идва в психологическия кабинет под давление на своите близки. Затова е изключително важно терапевтът в кабинета да включи в процеса и семейството на зависимия.
Не рядко се случва зависимият да откаже да включи своите близки в терапията. Това е своеобразно „хитруване“, чрез което зависимият се опитва да използва посещенията в психологическия кабинет като извинение или оправдание, че полага усилия да се справи. Само и само да бъде оставен на мира. За известно време близките са успокоени от полаганите усилия, но всъщност по този начин зависимият само отлага справянето с основния си проблем. Естествено това не води до никакви резултати. В тези случаи близките свързват неуспеха в терапията с уменията или по-скоро с неуменията на терапевта.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ
Опитът показва, че зависимият не може да получи пълноценна помощ в психологическия кабинет. Това, което се случва с него в началото е идентично на случващото се и с клиентите без зависимост - там той намира истинско и дълбоко разбиране.
Различното при случаите със зависимости е, че основната функция на терапевта в кабинета е да покаже на зависимия, че има начин за справяне със зависимостта и постигане на дългосрочна ремисия, но единствено и само след като той измине определен път. Затова и ключовата задача на терапевта в кабинета е да мотивира клиента да предприеме активни действия за възстановяване и промяна.
В случаите на зависимост към психоактивни вещества, следваща задача на терапевта е да препоръча спиране на употребата и прочистване чрез детоксикация в болнично заведение.
На пръв поглед тази препоръка на терапевта изглежда като отказ от случая, но в действителност посланието му е „Аз ще работя с теб, но преди това ти трябва да преминеш през няколко други етапа“.
След преминаване на детокса обаче отново не става въпрос за връщане в психологическия кабинет.
Следващата препоръка на терапевта е зависимият да премине през терапия в клиника за зависимости. Научните доказателства показват, че тези клиники предлагат най-ефективните програми и подходи за лечение на зависимостите, защото там зависимият се научава да се справя с житейските предизвикателства без употреба или залагане.
Едва след успешно преминаване през тези етапи, зависимият отново може да се върне в кабинета и да продължи работата с предишния си терапевт. Тогава защитите на зависимостта ги няма и човек може спокойно да работи над своето минало, да анализира своите сложни ситуации, отново да преживее в спомените си трудностите, с които не се е справял. По този начин те престават да му влияят толкова пагубно, колкото са му влияели преди и са го водили към употреба или залагане.
Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels
---------------------------
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.