ЗАЩО СЕ СЛУЧВА РЕЦИДИВЪТ

1. Мозъчните промени при зависимостта
Зависимостта причинява дълбоки промени в мозъка, особено в областите, отговорни за удоволствието, мотивацията и контрола на импулсите. Тези промени не изчезват напълно след въздържание и могат да бъдат реактивирани от тригери като стрес, изкушение или негативни емоции.

2. Неподготвеност за трудности
• Възстановяването е процес, който изисква изграждане на нови умения за справяне със стреса, емоционалните трудности и социалните ситуации. Липсата на подготовка за тези предизвикателства може да доведе до връщане към старите механизми на справяне – употребата.
• Много често зависимият се изправя пред конфликт между желанието за промяна и старата зависимост, което може да доведе до рецидив.

3. Липса на подкрепа и стратегия за поддържане на въздържание
След интензивната терапия, липсата на последваща грижа, като групова терапия или поддържаща програма, може да увеличи риска от рецидив. Без подкрепяща среда зависимият е по-уязвим към натиска на външните обстоятелства.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ РЕЦИДИВ

Рецидивът не е просто връщане към употребата, а подновяване на хроничния цикъл, който включва:
• Повишаване на толерантността – зависимият започва да използва все по-големи количества.
• Задълбочаване на физическите и емоционалните последствия от употребата.
• Социална изолация, финансови проблеми и влошаване на взаимоотношенията с близките.
Рецидивът затвърждава зависимостта като хронично състояние, което изисква бърза и решителна намеса.

КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ РЕЦИДИВ

1. Незабавна реакция
Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-голям е шансът да се прекъсне цикълът на хроничната употреба. Това включва свързване с терапевта или с център за лечение на зависимости.

2. Осъзнаване на проблема
Важно е да се признае, че рецидивът е част от заболяването и да се подходи към него без срам и вина. Зависимият трябва да бъде насърчен да приеме отговорност за своето състояние и да се ангажира с подновяване на лечението.

3. Връщане към терапия
• Преглед на терапевтичния план: Рецидивът често показва, че част от плана за възстановяване е неефективна или недостатъчна.
• Работа върху тригерите: Зависимият трябва да идентифицира какво е отключило рецидива и да изгради нови стратегии за справяне.

4. Интензивна намеса, ако е необходимо
В случаите на сериозен рецидив, може да е необходима повторна интензивна терапия, като стационарно лечение или програми като Минесотския модел, които обхващат цялостния процес на възстановяване.

КАКВО ДА ПРАВЯТ БЛИЗКИТЕ ПРИ РЕЦИДИВ

1. Запазете спокойствие и подкрепа
Реакцията на близките е от решаващо значение. Обвиненията или гневът само ще задълбочат вината и изолацията на зависимия. Вместо това, близките трябва да изразят загриженост и подкрепа:
„Виждаме, че се връщаш към употребата, и искаме да ти помогнем да се справиш.“

2. Насърчете лечение
Близките могат да помогнат, като подтикнат зависимия да се свърже с терапевт или програма за лечение. Ако зависимият не е готов, кризисната интервенция е ефективен метод за мотивиране.

3. Поставете граници
Важно е да се избегне улесняването на употребата – например чрез даване на пари или прикриване на последиците. Поставянето на ясни, но подкрепящи граници е от ключово значение:
„Готови сме да те подкрепим в лечението, но не можем да приемем употребата в нашия дом.“

4. Потърсете помощ за себе си
Рецидивът засяга и близките. Консултация със специалист или участие в групи за семейства на зависими може да им помогне да се справят със ситуацията и да реагират адекватно.

ПРЕВЕНЦИЯ НА РЕЦИДИВИТЕ

1. Поддържаща терапия
Дългосрочната терапия е от съществено значение за укрепване на резултатите от възстановяването и справяне с трудностите, които могат да доведат до рецидив.

2. Работа с тригерите
Разпознаването и избягването на ситуациите, които водят до желание за употреба, е важна част от превенцията.

3. Подкрепяща мрежа
Свързването с групи за взаимопомощ и хора, преминали през същото, осигурява емоционална подкрепа и мотивация.

Рецидивът е връщане към хроничната употреба, което изисква бърза и решителна намеса. Това не е провал, а сигнал, че зависимостта продължава да се нуждае от внимание и лечение.
За зависимия е важно да приеме рецидива като част от процеса на възстановяване и да потърси помощ възможно най-скоро. Близките също играят решаваща роля, като предоставят подкрепа, поставят граници и насърчават лечението. С правилния подход и дългосрочна ангажираност е възможно да се прекъсне цикълът на хроничната употреба и да се постигне пълно възстановяване.

Източник: Фондация „За един чист живот“
Илюстрация: Pixabay
-----------------
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.