КАКВО Е РЕЦИДИВ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО
Пристрастеността към алкохол и наркотици е хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване. За хората, които са спрели употребата и са в процес на възстановяване мисълта за рецидив (пробив) е ужасяваща. В общия случай пробивът поражда сложни чувства. Някои възстановяващи се чувстват облекчение и дори очарование от позабравения ефект на веществото. Други изпитват дълбок срам и разочарование от самите себе си. В общия случай пробивът се възприема като екзистенциална заплаха, предизвикана от неизвестни и мистериозни сили. Като цяло рецидивите са предвидими и предотвратими, стига човек да е наясно с предупредителните знаци и с възможностите да се погрижи за себе си в рискови ситуации.
Рецидивите са част от историята на много възстановяващи се и това, че се случват съвсем не означава, че битката за постигане на дълготрайна трезвеност и здравеене е загубена. Но да се внимава за потенциален рецидив е жизненоважно за възстановяващия се, тъй като носи сериозен риск от изпадане в алкохолен запой, предозиране с наркотици или дори до смърт. Затова е особено важно за човек, който претърпи рецидив внимателно да обмисли най-добрите възможности за повторно лечение и възстановяване.
КОЛКО ЧЕСТИ СА РЕЦИДИВИТЕ
Според Националния институт за изследване на злоупотребата с наркотици в САЩ, „процентите на рецидиви при наркотичната зависимост наподобяват тези при други хронични заболявания като диабет, хипертония и астма.“ В цифри статистиката показва, че някъде между 40 и 60 % от хората със зависимост ще преживеят рецидив.
Като погледнат тази статистика, не малко пристрастени ще попитат „Защо да се занимавам с лечение, щом рано или късно половината от хората в процес на възстановяване се пробиват?“ Но ако погледнем полупразната чаша като наполовина пълна, трябва да се съгласим с факта, че другата половина не пробиват и успяват да постигнат дълготрайна трезвост и здравеене. А и въздържанието не е единствения критерий за успех. Тези, които приживяват рецидив, разполагат с придобитите по време на лечението ресурси за справяне и системата за подкрепа. Този инструментариум ще им позволи отново да започнат възстановяването тогава, когато се почувстват готови за това.
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА РЕЦИДИВ
Гледайте на възстановяването като на синусоида, в чиято най-ниски точки се намира рецидива, а в най-високите - осъзната програма от дейности, ориентирани към растеж, развитие и грижа да себе си. Това прави концепцията за рецидивите малко по-разбираема: не става дума за бинарен модел на „доброто и злото“, а за процес от непрекъснати движения нагоре и надолу - между справянето с предизвикателствата на възстановяването и ангажирането с по-дисфункционални мисли и поведение.
Рецидивът е проява на пълна дисфункция, при която човек се въвлича в непродуктивен модел на мисли или поведение, които дестабилизират възстановяването и правят употребата отново привлекателна. За този човек връщането към пристрастяването е естествено тъй като, той по подразбиране е възприел логиката на пристрастяването.
КАК ЧОВЕК МОЖЕ ДА ПРЕДОТВРАТИ РЕЦИДИВ И ДА ОСТАНЕ ТРЕЗВЕН
По време на лечението пациентите се научават да идентифицират всички високорискови ситуации и предупредителните признаци на рецидив и създават индивидуален план за неговоти предотвратяване. В процеса на здравеене те прилагат наученото при излагане на въздействието на тригерите (отключващи употребата механизми ) и други житейски стресови ситуации. В терапията пациентите придобиват знания за болестния модел на пристрастяването като хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване. Или иначе казано, те осъзнават, че зависимостта е диагноза за цял живот и че единственото й лечение е внимателно да поддържат възстановяването си с помощта на различни умения за справяне, мрежи за подкрепа и процедури за самообгрижване. Използвайки тези важни техники, хората в процес на възстановяване умело ще управляват всяка заплаха от рецидив.
КАК МОГА ДА РАЗБЕРА ДАЛИ ПАРТНЬОРА МИ Е ПОЛУЧИЛ РЕЦИДИВ
Ако някой е под въздействието на алкохол или наркотици, ефектите на тези психоактивни вещества върху неговото поведение са очевидни. В този смисъл, промените в поведението на възстановяващия са добри индикатори за рецидив. Въпреки това е важно да се има предвид, че много хора с разстройства, свързани с употребата на вещества, са изключително добри в скриването на своята употреба от околните.
Ако човек е нов във възстановяването, тези активни ефекти на алкохола и другите психоактивни вещества често са единствените симптоми, на които външните лица могат да разчитат. Това затруднява идентифицирането на настъпил рецидив, тъй като преходът към здравеене и нов начин на живот може все още да не е постигнал пълен ефект . При хората с по-дългосрочно възстановяване околните по-ясно усещат промените в поведението и предупредителните знаци, които говорят за рецидив.
КАКВИ СА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИТЕ ПРИЗНАЦИ ЗА РЕЦИДИВ
Тези, които са в най-голям риск от рецидив, ще забележат някои или много от следните промените в поведението:
• Промяна на приоритетите - възстановяването става маловажно
• Компулсивно поведение - натрапливи, повтарящи се мисли и дейности
• Магическо мислене - вяра в очевадни неистини
• Социална изолация и усамотяване
• Дестабилизирани емоции
• Безпокойство
• Раздразнителност
• Изблици на негодувание и недоволство
КОИ ВЕЩЕСТВА КРИЯТ НАЙ-ГОЛЯМ РИСК ЗА РЕЦИДИВ
Всеки възстановяващ с дисфункционални мисли или поведение може да бъде засегнат от рецидив, независимо от основното вещество, което е употребявал. Рационализацията, минимизирането и други дисфункционални модели на мислене са характерни за употребата на всички психоактивни вещества. Човек може да е убеден, че след като марихуаната е естествен продукт, тя е безобидна. Или може да се успокоява от мисълта, че бензодиазепините са различен вид депресанти от алкохола и това ги прави по-безопасни от него. Опитът обаче показва, че всяко променящо съзнанието вещество, с което се злоупотребява задейства „възнаграждаващите“ структури в мозъка така, че никой възстановяващ се пристрастен не е застрахован от пробив.
Изследванията показват, че алкохолът и опиоидите са с най-рискови за пробив. Редица проучвания показват, че процентът на рецидив при алкохола достига 80 % през първата година след лечението. Съответно, проучванията предполагат честота на рецидив за опиоидите е от 80 до 95 % през първата година след лечението. Други психоактивни вещества известни с високи нива на рецидиви са невростимулантите и бензодиазепините.
За всеки, който се възстановява (особено за употребявалите наркотици) е особено важно да разберат тригерите на употребата, както и да съставят план за превенция на рецидив, който ще анулира всяко желание.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С РЕЦИДИВ
Ако някой, когото познавате е получил рецидив:
• Оценете за наличието на интоксикация, предозиране, абстиненция или мисли за самоубийство. Отстранете всички деца от опасната ситуация.
• Ако е възможно, изведете човека в рецидив извън настоящата среда - далеч от всякакви вещества.
• Информирайте за рецидива личния терапевт на възстановяващия - независимо дали нарушавате или не конфиденционалността.
• Покажете емпатия и загриженост към човека, но не забравяте да споделите и това как вие се чувствате в настоящата ситуация.
• Предложете всяка необходима помощ и подкрепете приемането му в лечебно заведение.
• Обърнете се към вашата система за подкрепа (хората, които имат опит в подобни ситуации) и ги помолете за помощ.
Ако вие сте получили рецидив, запомнете! Възстановяването е процес - дълъг път, който минава през рецидиви и който най-често води до дългосрочно здравеене. Опитайте да се поучите от преживяното и да подобрите плана си за предотвратяване на рецидив.
По материали на: Hazelden Betty Ford Foundation
Илюстрация: Pexels
------------------------
Ако вие или човек, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата решителна крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.