ИМА ЛИ ПРИСТРАСТЯВАЩ ГЕН

Въпреки че генетичните изследвания са сравнително нови, учените вече идентифицират връзката между известни гени и специфични заболявания. Експертите допускат, че генетичният състав влияе на това как мозъкът реагира на определени невротрансмитери, свързани с пристрастяването, като допамин и серотонин. Тези невротрансмитери засягат основни мозъчни функции, включително регулирането на емоциите, настроението, удоволствието и мотивацията за действие.
Смущенията във взаимодействието между тези невротрансмитери може да направи някого по-уязвим към импулсивност и към нарушения в контрола на импулсите, което повишава вероятността от пристрастяване. Въпреки че няма „ген за пристрастяване“, определени ДНК вариации или мутации могат да повлияят на развитието на зависимост.

ИМА ЛИ СПЕЦИФИЧНО ГЕНЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ПРИСТРАСТЯВАНЕ

За извършване на генетични изследвания се ползват проби от кръв, коса, кожа и амниотична течност. Технически тестът е процес на ДНК секвениране с цел да се открият конкретни хромозомни или ДНК изменения, характерни за различни генетични състояния или заболявания – вкл. и вероятност от поява на симптоми на пристрастяване.

ДРУГИ ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ КЪМ ПРИСТРАСТЯВАНЕ ФАКТОРИ

Пристрастяването е многофакторно състояние. Установяването на генетичното предразположение към пристрастяване не означава, че някой непременно ще развие зависимост. Социалната среда и възпитанието също играят роля в развитието на склонността към пристрастяване.

Други фактори, които могат да повлияят на развитието на пристрастяване, включват:
• Разстройства на психичното здраве: Съществува коморбидност между пристрастяването и разстройствата на психичното здраве, включително биполярно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство и шизофрения.
• Разстройства на личността: Пристрастяването и разстройствата на личността, включително граничните разстройства, тревожните разстройства и нарцистичното разстройство също могат да бъдат свързани.
• Травма от детството: Травмата от детството, която може да включва емоционално неглижиране, родител-насилник или алкохолик е сериозен рисков фактор за възникване на пристрастяване.
• Културните особености на средата: Социалното влияние и натискът от семейната и училищната среда могат да увеличат вероятността от експериментиране с вещества, което може да се превърне в пристрастяващо поведение.
• Физически здравословни състояния: Някои заболявания, особено тези, които са свързани с хронична болка са предпоставка за употреба на наркотици или алкохол. Тези вещества могат да осигурят временно облекчение, но изграждането на толерантност може да се случи бързо.

ГЕНЕТИЧНА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ И СЕМЕЙСТВО

Да се чувствате загрижени за предаването на склонност към пристрастяване към вашите деца е разбираема. Въпреки, че нито един фактор – сам по себе си – не причинява пристрастяване, доброто им познаване е от решаващо значение за превенция на пристрастяването. Доверието и откритата комуникация с близките е от изключителна полза. Ако усетите, че член на семейството се бори със зависимост, можете да бъдете подкрепящ съюзник по време на възстановяването му.

КАК ДА ПОДГОТВИТЕ СЕМЕЙСТВОТО ЗА РИСКОВЕТЕ ОТ ПРИСТРАСТЯВАНЕ

1. Ако се борите с пристрастяване или разстройство, свързано с употребата на вещества и имате деца, съсредоточете се върху изграждането укрепването на тяхното самочувствие. Включете децата си в подкрепящи общности като спортен отбор, доброволчески организации или други просоциални групи. Опитвайте се да бъдете грижовни родители и редовно практикувайте здравословни начини за справяне с ежедневния стрес.

2. Личната ви история на зависим може да бъде полезна на останалите членове на семейството. Съобразявайте се с възрастта на децата и оценете рисковете да разкривате всички подробности от миналото си. Обмислете разговор с терапевт по зависимости, който би ви помогнал да структурирате това, което бихте искали да споделите.

3. Отрано започнете разговорите с децата за пристрастяване. От много малки децата попиват всичко, което казвате и правите. Бъдете открити относно генетичния риск от пристрастяване и зависимо поведение, като разясните естествените и логични последици от употребата на наркотици или алкохол.

4. Когато не се чувстват подкрепени от своите близки, децата се научават да потискат емоциите си. Полагайте необходимото усилие да проявявате емпатия и неосъждащо поведение към тях и към останалите членове на вашето семейство. Не предполагайте, че знаете как се чувства някой. Задавайте добре обмислени въпроси и избягвайте да изнасяте лекции. Не давайте излишни съвети и готови решения. Когато някой се бори с проблемите си, най-често той просто търси разбиране и подкрепа.

5. Ако подозирате, че детето ви експериментира с психоактивни вещества или залага на хазарт онлайн, незабавно го свържете със специалист по зависимости. Не се притеснявайте, че търсите специализирана помощ – твърде вероятно е детето да се почувства по-комфортно като сподели проблемите си с някой друг.

Приемете, че каквото и да правите, вие не може да контролирате генетиката, нито пристрастяването – независимо колко сте образовани, състрадателни и любящи. Вместо да се опитвате да промените член на семейството, съсредоточете се върху поставянето на граници и бъдете здрав пример за подражание. Дори и да се чувствате безпомощни, напомняйте си, че можете да контролирате единствено и само своя начин на мислене и поведение.

По материали на: Choosing therapy.com
Илюстрация: Pexels
------------------------
Ако вие или човек, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата решителна крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.