ИЛЮЗИИТЕ НА БЛИЗКИТЕ НА ЗАВИСИМИЯ
Интензивната терапията на зависимите се провежда по индивидуален терапевтичен план - точно разпределен по работни задачи във времето от 6 до 8 седмици. Към 3-тата, 4-тата седмица от лечението, при близките се наблюдава тенденция несъзнателно да „саботират“ усилия на пациента за промяна. Обичайно се чуват реплики от сорта на „Нали вече спря - защо не си дойдеш вкъщи, стига ти толкова … Какво толкова правите там…?“ В много случай това предизвиква промяна в мотивацията на пациента за лечение и преждевременно напускане на клиниката.
Отношенията в стандартните семейства съществено се различават от тези в семейства със зависим. За съжаление често пациенти в терапия са застрашени от провал поради илюзиите, които подхранват техните близки.
Вярно е, че терапията е свързана с време и пари, но подобни илюзии провокират в пациента усещане, че е достатъчно стабилен и вече може да се справи сам. Всичко това поставя на сериозно изпитание неговата трезвост и неговото бъдещо здравеене.
Първите успехи на пациента в терапията подсещат близките за минали периоди, през които зависимият е успявал да не употребява/залага. Близките обаче не отчитат, че обичайно тези периоди са свързани с някакъв вид семейни конфронтации, ваканции или други необичайни събития. Те не си дават сметка, че в опитите си да покаже воля, зависимият „стиска зъби“ и се бори с времето до заветната реплика „Нали видя, че мога - сега ме остави на мира“. В общия случай след този период пациентът отново влиза в употреба/игра.
За пациента този минал опит е полезен, защото му показва, че няма как да се справи сам. Но за неговите близки тези минали случки са източник на илюзията, че щом той е могъл да спре преди, ще може и сега. И с малко лечение, сега ще се справи много по-добре.
При близките се наблюдава и още един вид илюзия. Те възприемат своя зависим като изключителен. Той е по-различен, защото е по-умен, по-интелигентен, по-образован, по-успешен и т.н. В този смисъл, той е по-възприемчив и в терапията от другите. Това е феноменът „С мен е друго, на мен това няма да се случи“. Тази илюзия пречи на близките да се вслушат в аргументите на терапевтите колко трудно и колко рядко се случва хора, които преждевременно са прекъснали терапията, да постигнат дългосрочна ремисия.
Особено важно е близките да положат усилия да се погрижат за самите себе си. Грижите около зависимия са предизвикали отклонения и в тяхното мислене и поведение, защото проблемите вероятно са продължили с години. Без значение дали става въпрос за отношения между съпрузи или между родители и деца, взаимоотношенията в семейната система на зависимия са много различни.
Колкото е важна продължаващата индивидуална и групова терапия за зависимия, толкова важна е и семейната терапия и работата с близките.
В семейната терапия близките научават какво представлява болестта, какви са нейните механизми, как работят илюзиите и подхлъзванията и най-вече - как да се справят с тях. В общи линии, семейната терапия прилича на терапията, през която преминават и самите зависими.
В семейната терапия близките на зависимия се научават и как да не пречат на пациента при завръщането му в реалността, как да подпомагат неговото здравеене и как да се грижат за самите себе си.
Източник: Фондация "За един чист живот"
Снимка: Pexels
---------------------------
Ако вие или някой, когото обичате, се борите със злоупотреба или пристрастяване към психоактивни вещества или хазарт, запомнете - има изход.
Свържете се с фондация "За един чист живот" - всеки ден от 9 до 21 ч.
На тел. 0884 72 63 14 ще получите безплатна консултация за всички възможности за лечение.
И това ще е вашата първа крачка по пътя към бъдеще без пристрастяване.